%

Ирина Тонас - артист, преводач и автор

Добре дошли при Ирина Тонас – в поезия и проза !

„Един балкон в Несебър“

Среща - представяне на 15 юни 2009 г. в София

Можете да си купите книгата „Един балкон в Несебър“ от вашата книжарница или от следните интернет магазини:

На Тана и Кръстана

На двете ми майки: на едната, с която споделих мъката и душата си и на другата – с която споделих любовта и тайната си за него... Неговият глас ми напомня дълбините на океана, които никога няма да видя, и ледниците на върховете, които никога няма да достигна: истина е... нека го чувам още тоя глас, дошъл отвъд океана, толкова млад и безгрижен, колкото мой и далечен...

Ирина Тонас, Монако 2008 г.

Любовниците ще се изгубят,
но любовта им ще остане да се рее по земята.
Ти ме намери, аз се върнах за теб в този ден.
Моля те да ми простиш! За всичко, което направих!
За всичко, което ми причини – ще ти простя!

Една история, родена в света на бизнеса и операта: Давид и Калина – един океан ги дели, но любовта им бушува с оная магия, която днес с нищо не бихме могли да измерим – състоянието на трепет и безтегловност, което ни изпълва с онова непознато и искрено чувство на тялото и духа, което поетите наричат любов...

Новини

Датите и часовете ще намерите потвърдени тук. Не се колебайте да се свържете с нас за подробна информация: покани, медии, гости. Благодарим ви.

Откъси

... Всяка нощ, преди да заспя затварях очи и мислено се връщах у дома при мама. Опитвах се да си представя как слизам от един самолет, търся да наема кола... Или не! Решавам да пътувам с автобус, за да не забравя откъде съм тръгнала... После задъхана криволича между улиците, по които не свети нито една лампа. Пристигам до ъгъла откъдето се открива тихата и заспала бащина къща : в кухнята свети – мама не спи : чака ме... мисли за мен и за вечерите, когато се прибирах късно след спектакъл и разказвах как е преминал денят ми а Кальо само усетил хлопването на външната врата заспивал... „Калинче, мама! Досега те е чакал! Не можеш ли да се прибираш по-рано! “...чувам още гласа ѝ... Очите ми се давят в болката по тия тъжни вечери и се моля за нея :

Искам всяка вечер да се връщам в моя град, да те видя, мамо, и прекрача бащиния праг.
Искам да ме срещнеш, мамо: да избършеш влажните очи, да преглътна болката от човешките недъзи и лъжи.
Искам да те чувам, мамо: да поглъщаш воплите и мрака, да целувам твоите ръце и само мен да милват и да чакат.
Времето изтича вече: сбирам съчки - уморени клони, огън друг ще накладе
и отдалеч смъртта озъбена ще ме догони... Млада ли съм?
Вече не сънувам и говоря сам сама, губя сили и се спъвам в тежки думи, в пустота.
Нека да те имам, мамо! Та нали при теб се връщам с изподрано тяло и оръфано лице:
да ме стоплиш в къщи, да съм пак дете...

Още откъси... | Рецензия на проф. дфн. Eлка Константинова | Рецензия на д-р Мариета Гиргинова

Ирина Тонас дава изрично разрешение на некомерсиални интернет библиотеки с българска литература да публикуват откъси от текста на романа и от стихосбирката „Орисница„, при ясно споменаване на авторката и връзка към сайта www.irinatonas.com. За допълнителна информация можете да се свържете с авторката.

Връзки